Пътуване към бъдещето
Все още имам бъдеще красиво
и влакът ми не спира да лети.
Но в този свят с илюзии лъжливи
не стига да сме само аз и ти.
Безумията сякаш вкаменяват
нормалния разсъдък на човек.
А любовта е пламък, просто пламък
във този пренаситен с лошо век.
Дано да изгори човекоадови,
които са се развилнели пак.
Любов е нужна, топла като хляба,
за нея хората подават знак.
И ми тежи, тежи ми на душата
агонията страшна по света,
защото аз съм волна и крилата,
и нека да пребъде любовта!
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
