10.09.2024 г., 9:51 ч.

Пътуване към бъдещето 

  Поезия » Друга
103 1 2

Все още имам бъдеще красиво

и влакът ми не спира да лети.

Но в този свят с илюзии лъжливи

не стига да сме само аз и ти.

 

Безумията сякаш вкаменяват

нормалния разсъдък на човек.

А любовта е пламък, просто пламък

във този пренаситен с лошо век.

 

Дано да изгори човекоадови,

които са се развилнели пак.

Любов е нужна, топла като хляба,

за нея хората подават знак.

 

И ми тежи, тежи ми на душата

агонията страшна по света,

защото аз съм волна и крилата,

и нека да пребъде любовта!

 

Аделина Колева

 

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??