13 oct 2013, 13:00

Пътуване към морето

  Poesía » Otra
475 0 3

Пъхам диска и Тони протяжно запява

с дрезгав глас: „Ах морето” в просторите чисти,

а в нивята встрани есента оживява

и се вихрят във танц пожълтелите листи.

 

А колата отпред километрите гълта

и моторът припява – същинско ручило,

но накрая в морето ще спре, ще нахълта

във купето ни дъх на тръстика и гнило.

 

Ще се кротне в краката ни ласкаво, топло,

като среща с любима в брега ще се спуснем –

бързо хвърлили дрехите в него да цопнем,

да усетим солта му по мокрите устни. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Юлия, благодаря ти, Краси. Чакай ме догодина на разклона!
  • Заповядай, Иване, ще те чакам на разклона за Кабакум!
  • Вторият куплет е страхотия! И цялото въобще, за което те поздравявам

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...