Oct 13, 2013, 1:00 PM

Пътуване към морето

  Poetry » Other
470 0 3

Пъхам диска и Тони протяжно запява

с дрезгав глас: „Ах морето” в просторите чисти,

а в нивята встрани есента оживява

и се вихрят във танц пожълтелите листи.

 

А колата отпред километрите гълта

и моторът припява – същинско ручило,

но накрая в морето ще спре, ще нахълта

във купето ни дъх на тръстика и гнило.

 

Ще се кротне в краката ни ласкаво, топло,

като среща с любима в брега ще се спуснем –

бързо хвърлили дрехите в него да цопнем,

да усетим солта му по мокрите устни. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Юлия, благодаря ти, Краси. Чакай ме догодина на разклона!
  • Заповядай, Иване, ще те чакам на разклона за Кабакум!
  • Вторият куплет е страхотия! И цялото въобще, за което те поздравявам

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...