13.10.2013 г., 13:00

Пътуване към морето

472 0 3

Пъхам диска и Тони протяжно запява

с дрезгав глас: „Ах морето” в просторите чисти,

а в нивята встрани есента оживява

и се вихрят във танц пожълтелите листи.

 

А колата отпред километрите гълта

и моторът припява – същинско ручило,

но накрая в морето ще спре, ще нахълта

във купето ни дъх на тръстика и гнило.

 

Ще се кротне в краката ни ласкаво, топло,

като среща с любима в брега ще се спуснем –

бързо хвърлили дрехите в него да цопнем,

да усетим солта му по мокрите устни. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Юлия, благодаря ти, Краси. Чакай ме догодина на разклона!
  • Заповядай, Иване, ще те чакам на разклона за Кабакум!
  • Вторият куплет е страхотия! И цялото въобще, за което те поздравявам

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...