26 jul 2014, 14:56

Пътуване към себе си

978 0 8

Криволичим между себе си и другите,

във търсене на своето призвание.

Чертаем път. Изтъкваме заслугите.

На всяка крачка падаме в незнание.

 

Отърсваме се. Бавно се надигаме.

Прочитаме посоки ненаписани.

Препускаме със мисли за пристигане.

От вятър по-крилати сме орисани.

 

А пътят все се вие в неразбиране.

Табели много, истини – оскъдица!

Преди да дойде време за прибиране,

животът ни ще бъде наша съдница.

 

Талантите, които са ни дадени,

къде и как, и с колко сме търгували!

Кои сме скрили, в нищото забравени,

в стремежа си към лесното пътуване!

 

А лесно няма, в път с безброй стеснения,

изветрен от раздаване и вземане.

След всеки спад ще има възвишения.

Оттам върхът открит е за превземане!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....