26 июл. 2014 г., 14:56

Пътуване към себе си

979 0 8

Криволичим между себе си и другите,

във търсене на своето призвание.

Чертаем път. Изтъкваме заслугите.

На всяка крачка падаме в незнание.

 

Отърсваме се. Бавно се надигаме.

Прочитаме посоки ненаписани.

Препускаме със мисли за пристигане.

От вятър по-крилати сме орисани.

 

А пътят все се вие в неразбиране.

Табели много, истини – оскъдица!

Преди да дойде време за прибиране,

животът ни ще бъде наша съдница.

 

Талантите, които са ни дадени,

къде и как, и с колко сме търгували!

Кои сме скрили, в нищото забравени,

в стремежа си към лесното пътуване!

 

А лесно няма, в път с безброй стеснения,

изветрен от раздаване и вземане.

След всеки спад ще има възвишения.

Оттам върхът открит е за превземане!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...