26 июл. 2014 г., 14:56

Пътуване към себе си

976 0 8

Криволичим между себе си и другите,

във търсене на своето призвание.

Чертаем път. Изтъкваме заслугите.

На всяка крачка падаме в незнание.

 

Отърсваме се. Бавно се надигаме.

Прочитаме посоки ненаписани.

Препускаме със мисли за пристигане.

От вятър по-крилати сме орисани.

 

А пътят все се вие в неразбиране.

Табели много, истини – оскъдица!

Преди да дойде време за прибиране,

животът ни ще бъде наша съдница.

 

Талантите, които са ни дадени,

къде и как, и с колко сме търгували!

Кои сме скрили, в нищото забравени,

в стремежа си към лесното пътуване!

 

А лесно няма, в път с безброй стеснения,

изветрен от раздаване и вземане.

След всеки спад ще има възвишения.

Оттам върхът открит е за превземане!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...