26.07.2014 г., 14:56

Пътуване към себе си

965 0 8

Криволичим между себе си и другите,

във търсене на своето призвание.

Чертаем път. Изтъкваме заслугите.

На всяка крачка падаме в незнание.

 

Отърсваме се. Бавно се надигаме.

Прочитаме посоки ненаписани.

Препускаме със мисли за пристигане.

От вятър по-крилати сме орисани.

 

А пътят все се вие в неразбиране.

Табели много, истини – оскъдица!

Преди да дойде време за прибиране,

животът ни ще бъде наша съдница.

 

Талантите, които са ни дадени,

къде и как, и с колко сме търгували!

Кои сме скрили, в нищото забравени,

в стремежа си към лесното пътуване!

 

А лесно няма, в път с безброй стеснения,

изветрен от раздаване и вземане.

След всеки спад ще има възвишения.

Оттам върхът открит е за превземане!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...