Пътуване към себе си
Криволичим между себе си и другите,
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме.
Прочитаме посоки ненаписани.
Препускаме със мисли за пристигане.
От вятър по-крилати сме орисани.
А пътят все се вие в неразбиране.
Табели много, истини – оскъдица!
Преди да дойде време за прибиране,
животът ни ще бъде наша съдница.
Талантите, които са ни дадени,
къде и как, и с колко сме търгували!
Кои сме скрили, в нищото забравени,
в стремежа си към лесното пътуване!
А лесно няма, в път с безброй стеснения,
изветрен от раздаване и вземане.
След всеки спад ще има възвишения.
Оттам върхът открит е за превземане!
© Ивелина Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми!
-
Благодаря ви: Веси и Санвали, за споделеното мнение!
-
Всеки ред е истинен и провокира замисляне.
Трудно и дълго е това пътуване, но си заслужава.
Сърдечни поздрави, Иве! -
Много ми хареса! Поздрави!
-
!
-
Благодаря ти за коментара, Младене! Много точно си включил мисълта на Паскал, между другото не бях я чувала, но страшно ми допадна!
Благодаря ти, Надежда, за вниманието! -
Истинско!
-
"Земята не е отечество за Истината - Тя броди непозната между хората!" /Паскал/
Чудесно е стихотворението ти, Ивелина! Толкова въпроси повдига по едни от най-важните въпроси - Пътят към Върха-Истина и траекториите-истини, извиващи като змии телата си, пъплейки нагоре, по снагата му.
Най-искрено поздравление!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
