26.07.2014 г., 14:56

Пътуване към себе си

966 0 8

Криволичим между себе си и другите,

във търсене на своето призвание.

Чертаем път. Изтъкваме заслугите.

На всяка крачка падаме в незнание.

 

Отърсваме се. Бавно се надигаме.

Прочитаме посоки ненаписани.

Препускаме със мисли за пристигане.

От вятър по-крилати сме орисани.

 

А пътят все се вие в неразбиране.

Табели много, истини – оскъдица!

Преди да дойде време за прибиране,

животът ни ще бъде наша съдница.

 

Талантите, които са ни дадени,

къде и как, и с колко сме търгували!

Кои сме скрили, в нищото забравени,

в стремежа си към лесното пътуване!

 

А лесно няма, в път с безброй стеснения,

изветрен от раздаване и вземане.

След всеки спад ще има възвишения.

Оттам върхът открит е за превземане!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...