Пътуване към себе си
Криволичим между себе си и другите,
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме.
Прочитаме посоки ненаписани.
Препускаме със мисли за пристигане.
От вятър по-крилати сме орисани.
А пътят все се вие в неразбиране.
Табели много, истини – оскъдица!
Преди да дойде време за прибиране,
животът ни ще бъде наша съдница.
Талантите, които са ни дадени,
къде и как, и с колко сме търгували!
Кои сме скрили, в нищото забравени,
в стремежа си към лесното пътуване!
А лесно няма, в път с безброй стеснения,
изветрен от раздаване и вземане.
След всеки спад ще има възвишения.
Оттам върхът открит е за превземане!
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
