25 oct 2013, 17:14

Пътуване към себе си

  Poesía » Otra
773 0 2

Пътуване към себе си

 

Пътувам аз към приказен Китай

и първата ми спирка е Шанхай:

с изглед към необятното море

и към безлунното тъмно небе.

Къде ли е луната? Още спи!?

- Побързай! Пътеката ми покажи!

Да намеря вярната посока

дойдох чак накрай Востока!

Коя е вярната посока, кой ли знае?

Навярно пътя към дома е!

На Север към Пекин поемам,

забележителностите му да разгледам.

Какво ли няма там -

оставаш ням

пред красотата му безумна,

пред архитектурата му чудна!

Яндзъ ме отклони за кратко,

пътуването беше сладко:

плавах с ладия златиста,

под дърветата цветисти.

Сънищата ми се сбъднаха

и в реалност се превърнаха!

Продължавам да пътувам

из прекрасните страни

и започвам да тъгувам за

родните ни планини...

 

Дали намерих себе си,

                                            дали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....