25 окт. 2013 г., 17:14

Пътуване към себе си

772 0 2

Пътуване към себе си

 

Пътувам аз към приказен Китай

и първата ми спирка е Шанхай:

с изглед към необятното море

и към безлунното тъмно небе.

Къде ли е луната? Още спи!?

- Побързай! Пътеката ми покажи!

Да намеря вярната посока

дойдох чак накрай Востока!

Коя е вярната посока, кой ли знае?

Навярно пътя към дома е!

На Север към Пекин поемам,

забележителностите му да разгледам.

Какво ли няма там -

оставаш ням

пред красотата му безумна,

пред архитектурата му чудна!

Яндзъ ме отклони за кратко,

пътуването беше сладко:

плавах с ладия златиста,

под дърветата цветисти.

Сънищата ми се сбъднаха

и в реалност се превърнаха!

Продължавам да пътувам

из прекрасните страни

и започвам да тъгувам за

родните ни планини...

 

Дали намерих себе си,

                                            дали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....