Oct 25, 2013, 5:14 PM

Пътуване към себе си

  Poetry » Other
774 0 2

Пътуване към себе си

 

Пътувам аз към приказен Китай

и първата ми спирка е Шанхай:

с изглед към необятното море

и към безлунното тъмно небе.

Къде ли е луната? Още спи!?

- Побързай! Пътеката ми покажи!

Да намеря вярната посока

дойдох чак накрай Востока!

Коя е вярната посока, кой ли знае?

Навярно пътя към дома е!

На Север към Пекин поемам,

забележителностите му да разгледам.

Какво ли няма там -

оставаш ням

пред красотата му безумна,

пред архитектурата му чудна!

Яндзъ ме отклони за кратко,

пътуването беше сладко:

плавах с ладия златиста,

под дърветата цветисти.

Сънищата ми се сбъднаха

и в реалност се превърнаха!

Продължавам да пътувам

из прекрасните страни

и започвам да тъгувам за

родните ни планини...

 

Дали намерих себе си,

                                            дали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...