13 dic 2018, 9:10

Пътуване към теб

444 0 0

И есен ръждива с душата ми жива

се сбират те днеска в тъгата ми сива.

И дните си бели от прах посивели

изпридам по мъжки,досущ са къдели.

 

Нощта ми е черна с надежда неверна

и тука - в сърцето - се ражда каверна.

А пътя начален- за тебе нахален,

е чисто и просто отдавна банален.

 

Затънал до шия - на тебе комшия,

пътувам замислен със кон на кушия.

Не чакам да съмне, мъглата да падне -

до теб да пътувам от сутрин до пладне.

 

И котка да мине, и път да премине

към теб ще пътувам от днес и до нине.

При теб като стигна с ръце да те вдигна

и целият аз кат" вулкан ще изригна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...