И есен ръждива с душата ми жива

се сбират те днеска в тъгата ми сива.

И дните си бели от прах посивели

изпридам по мъжки,досущ са къдели.

Нощта ми е черна с надежда неверна

и тука - в сърцето - се ражда каверна.

А пътя начален- за тебе нахален,

е чисто и просто отдавна банален.

Затънал до шия - на тебе комшия,

пътувам замислен със кон на кушия.

Не чакам да съмне, мъглата да падне -

до теб да пътувам от сутрин до пладне.

И котка да мине, и път да премине

към теб ще пътувам от днес и до нине.

При теб като стигна с ръце да те вдигна

и целият аз кат" вулкан ще изригна.