Пътуване към теб
443
0
0
И есен ръждива с душата ми жива
се сбират те днеска в тъгата ми сива.
И дните си бели от прах посивели
изпридам по мъжки,досущ са къдели.
Нощта ми е черна с надежда неверна
и тука - в сърцето - се ражда каверна.
А пътя начален- за тебе нахален,
е чисто и просто отдавна банален.
Затънал до шия - на тебе комшия,
пътувам замислен със кон на кушия.
Не чакам да съмне, мъглата да падне -
до теб да пътувам от сутрин до пладне.
И котка да мине, и път да премине
към теб ще пътувам от днес и до нине.
При теб като стигна с ръце да те вдигна
и целият аз кат" вулкан ще изригна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
