И есен ръждива с душата ми жива
се сбират те днеска в тъгата ми сива.
И дните си бели от прах посивели
изпридам по мъжки,досущ са къдели.
Нощта ми е черна с надежда неверна
и тука - в сърцето - се ражда каверна.
А пътя начален- за тебе нахален,
е чисто и просто отдавна банален.
Затънал до шия - на тебе комшия,
пътувам замислен със кон на кушия.
Не чакам да съмне, мъглата да падне -
до теб да пътувам от сутрин до пладне. ...