6 may 2008, 17:16

Пътуване в безкрая

1.2K 0 1
 

ПЪТУВАНЕ В БЕЗКРАЯ

 

Когато ти пред  мене се яви,

потръпна мракът и откърти дрезгав глас,

пронизан от безброй изгарящи лъчи,

разтресе се и срина се в тоз час.

 

Не  беше ти пред мен тогаз, но се яви,

с душата си дойде и ме погали

и бликнаха в очите ми сълзи:

защо ли, мили, толкоз се забави?

 

Но не от жал, от радост плача аз,

заслушана във твоите слова преблаги,

немеят и очите ми в захлас,

не виждат те, но трябва ли, едва ли?

 

Ненужно е - макар и да те няма,

то  мислите ни сбрани са в едно,

пътуват те и чакам ги примряла

със всяко твое идещо писмо.

 

Пътуват те, а с тях и аз пътувам

към нови, непознати ширини

и струва ми се, че почти сънувам

тез тайнствени, неземни красоти.

 

И ето ме, любими, аз съм тука,

застанала пред дверите на Рая

и Любовта ни наша, чуй, на тях почука,

приканва ни - на пътешествие в БезкРая!

 

 

                                              Русе, 04 януари 2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...