ПЪТУВАНЕ В БЕЗКРАЯ

Когато ти пред  мене се яви,

потръпна мракът и откърти дрезгав глас,

пронизан от безброй изгарящи лъчи,

разтресе се и срина се в тоз час.

Не  беше ти пред мен тогаз, но се яви,

с душата си дойде и ме погали

и бликнаха в очите ми сълзи:

защо ли, мили, толкоз се забави?

Но не от жал, от радост плача аз,

заслушана във твоите слова преблаги,

немеят и очите ми в захлас,

не виждат те, но трябва ли, едва ли?

Ненужно е - макар и да те няма,

то  мислите ни сбрани са в едно,

пътуват те и чакам ги примряла

със всяко твое идещо писмо.

Пътуват те, а с тях и аз пътувам

към нови, непознати ширини

и струва ми се, че почти сънувам

тез тайнствени, неземни красоти.

И ето ме, любими, аз съм тука,

застанала пред дверите на Рая

и Любовта ни наша, чуй, на тях почука,

приканва ни - на пътешествие в БезкРая!

                                              Русе, 04 януари 2006 г.