Любимият ми гълъб е посланик,
за да зачестиш среднощния ни ден…
Мой Пикасо, като мен си странник –
луна със поглед озарен…
Дървото вече е зелено.
То има корен и стъблото му ранено зарасна.
Стволът порасна
в две хубави очи –
лъчи...
Тезей и Ариадна
сред надежда жадна
танцуват като река и плаж.
Жена и верен страж…
Часове в златен век –
Нептун – вечност,
Галатея – ек.
Огнена безконечност…
Ден и нощ…
Любовна мощ…
Вселена в относителни води…
Следи…
© Мариета Дечевска Todos los derechos reservados