Mar 19, 2015, 6:24 PM  

Пикасо 

  Poetry » Odys and poems
1164 0 0

 

Любимият ми гълъб е  посланик,

за да зачестиш среднощния ни  ден…

Мой Пикасо, като мен си странник –

луна със  поглед озарен…

Дървото вече е зелено.

То има корен и стъблото му ранено зарасна.

Стволът  порасна

в две хубави  очи –

лъчи...

Тезей и Ариадна

сред надежда жадна

танцуват като река и  плаж.

Жена и верен страж…

Часове в златен век –

Нептун – вечност,

Галатея –  ек.

Огнена безконечност…

Ден и нощ…

Любовна мощ…

Вселена в относителни води…

Следи…

 

 

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??