19 ene 2007, 16:35

Пътя на Сърцето

  Poesía
978 0 4
"посвещавам го Джейни"

... и отново ставам във пороя от сълзи.
Отново сам, без дом, мечти и светлина.
Та нима сърцето си на тишината ще предам,
когато има още дълъг път пред мен ?

Без болка аз не мога да вървя,
без сълзи не ще изгрева открия.
и когато отново сред лъжите рухна,
една усмивка лицето ще разкъса.

Един безкрай от светове във мен,
безкрай от пътища,съдби и цветове.
Избери си една и следвай я докрая,
когато спомени без време гинат във душата.

Няма край в безкрая в който скитам,
няма дъно в бездната от болка.
Няма истина във нас,когато сме сами
няма път пред нас,освен този на Сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...