Пътя на Сърцето
... и отново ставам във пороя от сълзи.
Отново сам, без дом, мечти и светлина.
Та нима сърцето си на тишината ще предам,
когато има още дълъг път пред мен ?
Без болка аз не мога да вървя,
без сълзи не ще изгрева открия.
и когато отново сред лъжите рухна,
една усмивка лицето ще разкъса.
Един безкрай от светове във мен,
безкрай от пътища,съдби и цветове.
Избери си една и следвай я докрая,
когато спомени без време гинат във душата.
Няма край в безкрая в който скитам,
няма дъно в бездната от болка.
Няма истина във нас,когато сме сами
няма път пред нас,освен този на Сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
