Пътя на Сърцето
... и отново ставам във пороя от сълзи.
Отново сам, без дом, мечти и светлина.
Та нима сърцето си на тишината ще предам,
когато има още дълъг път пред мен ?
Без болка аз не мога да вървя,
без сълзи не ще изгрева открия.
и когато отново сред лъжите рухна,
една усмивка лицето ще разкъса.
Един безкрай от светове във мен,
безкрай от пътища,съдби и цветове.
Избери си една и следвай я докрая,
когато спомени без време гинат във душата.
Няма край в безкрая в който скитам,
няма дъно в бездната от болка.
Няма истина във нас,когато сме сами
няма път пред нас,освен този на Сърцето.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
