Jan 19, 2007, 4:35 PM

Пътя на Сърцето

  Poetry
976 0 4
"посвещавам го Джейни"

... и отново ставам във пороя от сълзи.
Отново сам, без дом, мечти и светлина.
Та нима сърцето си на тишината ще предам,
когато има още дълъг път пред мен ?

Без болка аз не мога да вървя,
без сълзи не ще изгрева открия.
и когато отново сред лъжите рухна,
една усмивка лицето ще разкъса.

Един безкрай от светове във мен,
безкрай от пътища,съдби и цветове.
Избери си една и следвай я докрая,
когато спомени без време гинат във душата.

Няма край в безкрая в който скитам,
няма дъно в бездната от болка.
Няма истина във нас,когато сме сами
няма път пред нас,освен този на Сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...