19 янв. 2007 г., 16:35

Пътя на Сърцето

980 0 4
"посвещавам го Джейни"

... и отново ставам във пороя от сълзи.
Отново сам, без дом, мечти и светлина.
Та нима сърцето си на тишината ще предам,
когато има още дълъг път пред мен ?

Без болка аз не мога да вървя,
без сълзи не ще изгрева открия.
и когато отново сред лъжите рухна,
една усмивка лицето ще разкъса.

Един безкрай от светове във мен,
безкрай от пътища,съдби и цветове.
Избери си една и следвай я докрая,
когато спомени без време гинат във душата.

Няма край в безкрая в който скитам,
няма дъно в бездната от болка.
Няма истина във нас,когато сме сами
няма път пред нас,освен този на Сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...