1 abr 2005, 14:45

Пътят 

  Poesía
1090 0 3
Струните на старата цигулка
за последен път запяха,
както струните на моята душа
скъсаха се, изтъняха.
Отминава бавно влакът
на един несбъднат сън.
Във съвеста остава само мракът
и последният му триумфален гръм.
Пътувам за незнайна и далечна гара
родена във фантазиите ми,
но пак единственно дим на поредната цигара
ме обгръща и фантазията храни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??