az (Теодора Дамянова)
49 91
1 abr 2005, 14:45

Пътят 

  Poesía
882 0 3
   Струните на старата цигулка
   за последен път запяха,
   както струните на моята душа
   скъсаха се, изтъняха.
   Отминава бавно влакът
   на един несбъднат сън.
   Във съвеста остава само мракът
   и последният му триумфален гръм.
   Пътувам за незнайна и далечна гара
   родена във фантазиите ми,
   но пак единственно дим на поредната цигара
   ме обгръща и фантазията храни.
   Дълго следвах твоя коловоз,
   през големи, шумни градове минавах
   и все повече и повече забравях,
   че не мой е твоят коловоз.
   Искам своя път да следвам,
   дори и често да пресичам
   през трънести поляни,
   нали и те понякога от слънце са огряни.
   Искам уличката стръмна, тясна,
   понякога неосветена и малко страшна.
   Щом моя е, по нея нека крача,
   дори и често в тъмното сама да плача.
   Но във себе си ще зная,
   че това е моят път и аз съм го избрала.
   
   
  

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотоно стихотворение!Много искрено и много добре остояваш правото си на избор.Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ти ,искренно се радвам че съм те докоснала
  • Така е - сами правим избора си - всичко е в самите нас и онова което ни движи е именно - избора. Желая ти добър избор. И трите стиха са ти много тъжни и болезнени, но се надявам да премине ...
    Този стих ме докосна със струните на цигулката и коловозите в мисълта ...
Propuestas
: ??:??