Apr 1, 2005, 2:45 PM

Пътят

  Poetry
1.3K 0 3
   Струните на старата цигулка
   за последен път запяха,
   както струните на моята душа
   скъсаха се, изтъняха.
   Отминава бавно влакът
   на един несбъднат сън.
   Във съвеста остава само мракът
   и последният му триумфален гръм.
   Пътувам за незнайна и далечна гара
   родена във фантазиите ми,
   но пак единственно дим на поредната цигара
   ме обгръща и фантазията храни.
   Дълго следвах твоя коловоз,
   през големи, шумни градове минавах
   и все повече и повече забравях,
   че не мой е твоят коловоз.
   Искам своя път да следвам,
   дори и често да пресичам
   през трънести поляни,
   нали и те понякога от слънце са огряни.
   Искам уличката стръмна, тясна,
   понякога неосветена и малко страшна.
   Щом моя е, по нея нека крача,
   дори и често в тъмното сама да плача.
   Но във себе си ще зная,
   че това е моят път и аз съм го избрала.
   
   
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотоно стихотворение!Много искрено и много добре остояваш правото си на избор.Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ти ,искренно се радвам че съм те докоснала
  • Така е - сами правим избора си - всичко е в самите нас и онова което ни движи е именно - избора. Желая ти добър избор. И трите стиха са ти много тъжни и болезнени, но се надявам да премине ...
    Този стих ме докосна със струните на цигулката и коловозите в мисълта ...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...