14 ago 2017, 0:11

Пътят 2 

  Poesía
544 4 6

Всеки ден ме води пътят

през зелените полета.

Мисълта ми – храст напъпил –

е  със себе си заета.

 

Във полята вижда сенки.

Облаци над нея тичат.

Зли джуджета, пепелянки

към беда беда привличат.

 

Друг път равната тепсия

на тревата я учудва.

Мисълта ми, халосия,

весела, свободна лудва.

 

А понякога щурчета

само за любов ѝ пеят...

Романтичните дървета

в бални рокли зеленеят...

 

И клокочат и се мътят

в мисълта ми рой вселени... 

Нека да ме води пътят

през полетата зелени!

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??