Пътят 2
Всеки ден ме води пътят
през зелените полета.
Мисълта ми – храст напъпил –
е със себе си заета.
Във полята вижда сенки.
Облаци над нея тичат.
Зли джуджета, пепелянки
към беда беда привличат.
Друг път равната тепсия
на тревата я учудва.
Мисълта ми, халосия,
весела, свободна лудва.
А понякога щурчета
само за любов ѝ пеят...
Романтичните дървета
в бални рокли зеленеят...
И клокочат и се мътят
в мисълта ми рой вселени...
Нека да ме води пътят
през полетата зелени!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Страхотно!
