14 авг. 2017 г., 00:11

Пътят 2 

  Поэзия
542 4 6

Всеки ден ме води пътят

през зелените полета.

Мисълта ми – храст напъпил –

е  със себе си заета.

 

Във полята вижда сенки.

Облаци над нея тичат.

Зли джуджета, пепелянки

към беда беда привличат.

 

Друг път равната тепсия

на тревата я учудва.

Мисълта ми, халосия,

весела, свободна лудва.

 

А понякога щурчета

само за любов ѝ пеят...

Романтичните дървета

в бални рокли зеленеят...

 

И клокочат и се мътят

в мисълта ми рой вселени... 

Нека да ме води пътят

през полетата зелени!

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??