laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
14.08.2017 г., 0:11 ч.

Пътят 2 

  Поезия
541 4 6

Всеки ден ме води пътят

през зелените полета.

Мисълта ми – храст напъпил –

е  със себе си заета.

 

Във полята вижда сенки.

Облаци над нея тичат.

Зли джуджета, пепелянки

към беда беда привличат.

 

Друг път равната тепсия

на тревата я учудва.

Мисълта ми, халосия,

весела, свободна лудва.

 

А понякога щурчета

само за любов ѝ пеят...

Романтичните дървета

в бални рокли зеленеят...

 

И клокочат и се мътят

в мисълта ми рой вселени... 

Нека да ме води пътят

през полетата зелени!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??