Пътят 2
Всеки ден ме води пътят
през зелените полета.
Мисълта ми – храст напъпил –
е със себе си заета.
Във полята вижда сенки.
Облаци над нея тичат.
Зли джуджета, пепелянки
към беда беда привличат.
Друг път равната тепсия
на тревата я учудва.
Мисълта ми, халосия,
весела, свободна лудва.
А понякога щурчета
само за любов ѝ пеят...
Романтичните дървета
в бални рокли зеленеят...
И клокочат и се мътят
в мисълта ми рой вселени...
Нека да ме води пътят
през полетата зелени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Страхотно!
