Всеки ден ме води пътят
през зелените полета.
Мисълта ми – храст напъпил –
е със себе си заета.
Във полята вижда сенки.
Облаци над нея тичат.
Зли джуджета, пепелянки
към беда беда привличат.
Друг път равната тепсия
на тревата я учудва.
Мисълта ми, халосия,
весела, свободна лудва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up