12 abr 2009, 20:36

Пътят 

  Poesía » Filosófica
851 0 4

В себе си се гмуркам като водолаз

и откривам, че душа имам си и аз.

При всеки от нас обаче е различна -

добра, лоша. Но никога двулична.

 

 

И всичко мисля аз зависи от средата,

в която ще израснат на хората децата.

От родителите просто всичко си зависи...

Затова преди децата - просто помисли си!

 

 

За младите души грижи трябва да положиш

и всичко най-добро от себе си да вложиш.

А не да ги оставиш на произвола на съдбата,

защото ще съсипеш в тях душата.

 

 

Но духом слабите са много днес

и тъмната страна взима в тях превес.

Наивните деца се лесно изкушават

и душите бързо си унищожават.

 

 

Пороците са много в грешния ни свят.

Но всички за това скоро ще платят!

За да се спасим от самоунищожение

трябва да се променим във всяко отношение.

 

 

Нека да са силни и добри душите,

а нашите очи са към тях вратите!

Да сме добри - това е правилният път.

Може да сме малко, но крепим света!

 

 

 

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вярно е донякъде,че средата оказва влияние върху личността...Добри в опустошаващия делник не можем да бъдем за жалост...
  • Благодаря
  • Нека да са силни и добри душите!
  • "Да сме добри - това е правилният път.
    Може да сме малко, но крепим света!"

    !!!

    Поздравявам те за смисъла на това стихотворение!Най-важното е да бъдем добри и да правим добро на хората около нас.Само така ще запазим душите си чисти!Прегръдки
Propuestas
: ??:??