12.04.2009 г., 20:36

Пътят

1.1K 0 4

В себе си се гмуркам като водолаз

и откривам, че душа имам си и аз.

При всеки от нас обаче е различна -

добра, лоша. Но никога двулична.

 

 

И всичко мисля аз зависи от средата,

в която ще израснат на хората децата.

От родителите просто всичко си зависи...

Затова преди децата - просто помисли си!

 

 

За младите души грижи трябва да положиш

и всичко най-добро от себе си да вложиш.

А не да ги оставиш на произвола на съдбата,

защото ще съсипеш в тях душата.

 

 

Но духом слабите са много днес

и тъмната страна взима в тях превес.

Наивните деца се лесно изкушават

и душите бързо си унищожават.

 

 

Пороците са много в грешния ни свят.

Но всички за това скоро ще платят!

За да се спасим от самоунищожение

трябва да се променим във всяко отношение.

 

 

Нека да са силни и добри душите,

а нашите очи са към тях вратите!

Да сме добри - това е правилният път.

Може да сме малко, но крепим света!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярно е донякъде,че средата оказва влияние върху личността...Добри в опустошаващия делник не можем да бъдем за жалост...
  • Благодаря
  • Нека да са силни и добри душите!
  • "Да сме добри - това е правилният път.
    Може да сме малко, но крепим света!"

    !!!

    Поздравявам те за смисъла на това стихотворение!Най-важното е да бъдем добри и да правим добро на хората около нас.Само така ще запазим душите си чисти!Прегръдки

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...