3 nov 2010, 10:59

Пътят 

  Poesía » Filosófica
837 0 7
Замесена от червената пръст на Адам,
на сърцето начало съм и съм край.
В душата ми онази Ева носи плам
за нов живот и за човешки Рай.
Ще спра пред огнените мечове на Херувимите
и ще претегля всички свои грехове.
Наляво ли, надясно ли ще натежат везните - не знам,
но все добро съм носила във шепите.
В света полярен полярни са ни и сърцата,
но своето не мислим за такова.
Вървим самотни към свещената Голгота,
за да измием черепа под Кръста. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??