Пътят
Замесена от червената пръст на Адам,
на сърцето начало съм и съм край.
В душата ми онази Ева носи плам
за нов живот и за човешки Рай.
Ще спра пред огнените мечове на Херувимите
и ще претегля всички свои грехове.
Наляво ли, надясно ли ще натежат везните - не знам,
но все добро съм носила във шепите.
В света полярен полярни са ни и сърцата,
но своето не мислим за такова.
Вървим самотни към свещената Голгота,
за да измием черепа под Кръста.
Дали ще стигнем вечното блаженство в Рая
и Божията милост ще измолим,
или във опитите си за пълно щастие
изгаряме на собствената клада...
А Пътят е един - напред през Вечността.
И всичките митарства да премина,
любов ще искам - в пламъка ù да горя.
Ела, мини, Любов - през моята Душа!
© Катя Вангелова All rights reserved.
