katerina- (Катя Вангелова)
34 554
3.11.2010 г., 10:59 ч.

Пътят 

  Поезия » Философска
666 0 7

Замесена от червената пръст на Адам,

на сърцето начало съм и съм край.

В душата ми онази Ева носи плам

за нов живот и за човешки Рай.

 

Ще спра пред огнените мечове на Херувимите

и ще претегля всички свои грехове.

Наляво ли, надясно ли ще натежат везните - не знам,

но все добро съм носила във шепите.

 

В света полярен полярни са ни и сърцата,

но своето не мислим за такова.

Вървим самотни към свещената Голгота,

за да измием черепа под Кръста.

 

Дали ще стигнем вечното блаженство в Рая

и Божията милост ще измолим,

или във опитите си за пълно щастие

изгаряме на собствената клада...

 

А Пътят е един - напред през Вечността.

И всичките митарства да премина,

любов ще искам - в пламъка ù да горя.

Ела, мини, Любов - през моята Душа!

 

 

© Катя Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??