Пътят

Poesía » Filosófica

674 0 3

Историята си преправя път
в безвремието.

Изгасват хиляди звезди..

Животът скита се безпътен,
а земята се върти.

И всичко е объркващо и сложно..

Пробуждащо и толкова тревожно..

Нелепите усмивки чезнат,
за да направят чудото ВЪЗМОЖНО!

И като напети кавалери -
крачат..крачат..

Засъхнали реки -
утайка мръсна влачат..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

EvaFilth (Eva Filth)

Радвам се, че сте харесали! За щастие, реките са не винаги пресъхнали!

2016-04-26T11:18:34+03:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Ева, поздравления за стихотворението! „Засъхнали реки- утайка мръсна влачат…” по „дългия, криволичещ път”. Нали съм си музикален фен та не издържах да не включа в коментара си и една много готина песен на Бийтълс- “ The long and winding road” .

2016-04-25T18:07:33+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Апокалиптична картина рисуваш, Ева! Настръхнах. А образът на "напетите кавалери" е ярка находка с петтактов еквивалент.

2016-04-24T23:50:43+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0