24 abr 2016, 22:21

Пътят 

  Poesía » Filosófica
442 0 3

Историята си преправя път
в безвремието.

Изгасват хиляди звезди..

Животът скита се безпътен,
а земята се върти. 

 

И всичко е объркващо и сложно..

Пробуждащо и толкова тревожно..

Нелепите усмивки чезнат,
за да направят чудото ВЪЗМОЖНО!

 

И като напети кавалери -
крачат..крачат..

Засъхнали реки -
утайка мръсна влачат..

 

 

© Eva Filth Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че сте харесали! За щастие, реките са не винаги пресъхнали!
  • Ева, поздравления за стихотворението! „Засъхнали реки- утайка мръсна влачат…” по „дългия, криволичещ път”. Нали съм си музикален фен та не издържах да не включа в коментара си и една много готина песен на Бийтълс- “ The long and winding road” .
  • Апокалиптична картина рисуваш, Ева! Настръхнах. А образът на "напетите кавалери" е ярка находка с петтактов еквивалент.
Propuestas
: ??:??