Пътят

Поэзия » Философская

677 0 3

Историята си преправя път
в безвремието.

Изгасват хиляди звезди..

Животът скита се безпътен,
а земята се върти.

И всичко е объркващо и сложно..

Пробуждащо и толкова тревожно..

Нелепите усмивки чезнат,
за да направят чудото ВЪЗМОЖНО!

И като напети кавалери -
крачат..крачат..

Засъхнали реки -
утайка мръсна влачат..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

EvaFilth (Eva Filth)

Радвам се, че сте харесали! За щастие, реките са не винаги пресъхнали!

2016-04-26T11:18:34+03:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Ева, поздравления за стихотворението! „Засъхнали реки- утайка мръсна влачат…” по „дългия, криволичещ път”. Нали съм си музикален фен та не издържах да не включа в коментара си и една много готина песен на Бийтълс- “ The long and winding road” .

2016-04-25T18:07:33+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Апокалиптична картина рисуваш, Ева! Настръхнах. А образът на "напетите кавалери" е ярка находка с петтактов еквивалент.

2016-04-24T23:50:43+03:00