Пътят

Поезия » Философска

675 0 3

Историята си преправя път
в безвремието.

Изгасват хиляди звезди..

Животът скита се безпътен,
а земята се върти.

И всичко е объркващо и сложно..

Пробуждащо и толкова тревожно..

Нелепите усмивки чезнат,
за да направят чудото ВЪЗМОЖНО!

И като напети кавалери -
крачат..крачат..

Засъхнали реки -
утайка мръсна влачат..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

EvaFilth (Eva Filth)

Радвам се, че сте харесали! За щастие, реките са не винаги пресъхнали!

2016-04-26T11:18:34+03:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Ева, поздравления за стихотворението! „Засъхнали реки- утайка мръсна влачат…” по „дългия, криволичещ път”. Нали съм си музикален фен та не издържах да не включа в коментара си и една много готина песен на Бийтълс- “ The long and winding road” .

2016-04-25T18:07:33+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Апокалиптична картина рисуваш, Ева! Настръхнах. А образът на "напетите кавалери" е ярка находка с петтактов еквивалент.

2016-04-24T23:50:43+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0