21 jun 2021, 0:16  

Пътят...

564 0 0

   Пътят...опустял и тъмен, по него се стели мъгла, от студената, под която потъваш с всяка крачка. Той е безкраен, а в далечината-тъмни сенки поглъщат всичко. 

   Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртвата тишина, а светкавица за миг осветява една далечна тъмна врата. 

   Ти търсиш подслон, но всичко наоколо е просто тъмнина, прах и мъртви стъпки. Дъждът става все по-силен, студено е. Времето те хваща като звяр и впива зъби в теб, в сърцето ти, а ти се стичаш през пръстите му като изпаряваща се мъгла.

   Задушаваш се, сякаш си се загубил в един лабиринт, без изход. 

    Онази врата обаче чака, невидима за теб.

    Чуваш мелодия. Отваряш очи. Бурята...Тя ти шепне нещо и те дърпа към едно безкрайно море. Но не можеш да плуваш, потъваш все повече и повече. То няма дъно.

     Гръм те вледенява и спираш да дишаш...

     Бурята...

     Едно, две, три...Усещаш пулса си, сърцето ти удря в гърдите. Бавно се изправяш. Поглеждаш. Вратата е пред теб, но е заключена.

     Пътят...Мъглата се вдига и той се очертава, а отстрани светят хиляди ключове, но един не трепти. Взимаш него... Пасва си с ключалката. Вратата се отваря, но зад нея няма нищо, просто път, потънал в мрак. Тишина...

     Отново вървиш, няма край...Мелодия, още една врата...Поглеждаш назад, светят ключове. Докосваш един, ала той се изпарява.

      Падаш безсилен. С очи, влажни и уморени, гледаш надолу, а пред теб сякаш няма нищо. Само ти и безкрайният път...

      Но ето...светкавица...ключ, но по-особен. Взимаш го...А зад вратата отново път.

      Бурята сякаш е далеч, защото сега виждаш светлина, чувстваш топлина. Сякаш има изход, но тя пак ще се завърне...

      Ала този път навсякъде вратите са отворени, а зад тях-това, което си представяш.

      Лабиринтът наистина е безкраен. Но винаги ключове има. Просто са някъде в мрака и светят за теб, само отвори очи, виж със сърцето.

      Бурята...ще се завърне някога, само не спирай да вървиш, защото вратите за теб едва ли ще са видими.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Майчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...