Пътят...

   Пътят...опустял и тъмен, по него се стели мъгла, от студената, под която потъваш с всяка крачка. Той е безкраен, а в далечината-тъмни сенки поглъщат всичко. 

   Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртвата тишина, а светкавица за миг осветява една далечна тъмна врата. 

   Ти търсиш подслон, но всичко наоколо е просто тъмнина, прах и мъртви стъпки. Дъждът става все по-силен, студено е. Времето те хваща като звяр и впива зъби в теб, в сърцето ти, а ти се стичаш през пръстите му като изпаряваща се мъгла.

   Задушаваш се, сякаш си се загубил в един лабиринт, без изход. 

    Онази врата обаче чака, невидима за теб.

    Чуваш мелодия. Отваряш очи. Бурята...Тя ти шепне нещо и те дърпа към едно безкрайно море. Но не можеш да плуваш, потъваш все повече и повече. То няма дъно.

     Гръм те вледенява и спираш да дишаш...

     Бурята...

     Едно, две, три...Усещаш пулса си, сърцето ти удря в гърдите. Бавно се изправяш. Поглеждаш. Вратата е пред теб, но е заключена.

     Пътят...Мъглата се вдига и той се очертава, а отстрани светят хиляди ключове, но един не трепти. Взимаш него... Пасва си с ключалката. Вратата се отваря, но зад нея няма нищо, просто път, потънал в мрак. Тишина...

     Отново вървиш, няма край...Мелодия, още една врата...Поглеждаш назад, светят ключове. Докосваш един, ала той се изпарява.

      Падаш безсилен. С очи, влажни и уморени, гледаш надолу, а пред теб сякаш няма нищо. Само ти и безкрайният път...

      Но ето...светкавица...ключ, но по-особен. Взимаш го...А зад вратата отново път.

      Бурята сякаш е далеч, защото сега виждаш светлина, чувстваш топлина. Сякаш има изход, но тя пак ще се завърне...

      Ала този път навсякъде вратите са отворени, а зад тях-това, което си представяш.

      Лабиринтът наистина е безкраен. Но винаги ключове има. Просто са някъде в мрака и светят за теб, само отвори очи, виж със сърцето.

      Бурята...ще се завърне някога, само не спирай да вървиш, защото вратите за теб едва ли ще са видими.