19 ene 2017, 6:17

Пътят който не тръгнах

  Poesía » Otra
864 1 2

Пътят по който не тръгнах,

очи не отворих дори.

Често в живота се спъвах,

любовта в сърцето още гори.

Труден, често пътят затворен.

под краката нещо гори.

Друг живот като моят няма подобен,

всеки със своят ритъм върви.

Често крачките бяха ми бавни,

никога, никога Аз не пълзях.

Учехме всички да бъде ме равни,

пътят по който Аз не тръгнах.

В.Й. 18.01.2017г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....