Пътят по който не тръгнах,
очи не отворих дори.
Често в живота се спъвах,
любовта в сърцето още гори.
Труден, често пътят затворен.
под краката нещо гори.
Друг живот като моят няма подобен,
всеки със своят ритъм върви.
Често крачките бяха ми бавни,
никога, никога Аз не пълзях.
Учехме всички да бъде ме равни,
пътят по който Аз не тръгнах.
В.Й. 18.01.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
