Пътят по който не тръгнах,
очи не отворих дори.
Често в живота се спъвах,
любовта в сърцето още гори.
Труден, често пътят затворен.
под краката нещо гори.
Друг живот като моят няма подобен,
всеки със своят ритъм върви.
Често крачките бяха ми бавни,
никога, никога Аз не пълзях.
Учехме всички да бъде ме равни,
пътят по който Аз не тръгнах.
В.Й. 18.01.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
