Пътят по който не тръгнах,
очи не отворих дори.
Често в живота се спъвах,
любовта в сърцето още гори.
Труден, често пътят затворен.
под краката нещо гори.
Друг живот като моят няма подобен,
всеки със своят ритъм върви.
Често крачките бяха ми бавни,
никога, никога Аз не пълзях.
Учехме всички да бъде ме равни,
пътят по който Аз не тръгнах.
В.Й. 18.01.2017г.
© Васил Йотов Все права защищены