19.01.2017 г., 6:17

Пътят който не тръгнах

855 1 2

Пътят по който не тръгнах,

очи не отворих дори.

Често в живота се спъвах,

любовта в сърцето още гори.

Труден, често пътят затворен.

под краката нещо гори.

Друг живот като моят няма подобен,

всеки със своят ритъм върви.

Често крачките бяха ми бавни,

никога, никога Аз не пълзях.

Учехме всички да бъде ме равни,

пътят по който Аз не тръгнах.

В.Й. 18.01.2017г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...