Тръгнах полека по пътя за храма,
за да намеря свят без измама.
Скъсах въздишките, глътнах сълзѝте,
сложих да спят раните скрити.
Казах си тихо: "Не може да няма
зрънце надежда по пътя за храма."
Хранех по пътя гълъби бели.
Падах и ставах дълги недели.
Молех се, постех, дрипава, боса...
Строго загърбих всички въпроси.
Всички вини с чувство бичувах.
Вече не питах, защо съществувах. ...