Пътят към храма
Тръгнах полека по пътя за храма,
за да намеря свят без измама.
Скъсах въздишките, глътнах сълзѝте,
сложих да спят раните скрити.
Казах си тихо: "Не може да няма
зрънце надежда по пътя за храма."
Хранех по пътя гълъби бели.
Падах и ставах дълги недели.
Молех се, постех, дрипава, боса...
Строго загърбих всички въпроси.
Всички вини с чувство бичувах.
Вече не питах, защо съществувах.
И любовта затрупах във яма,
път да намеря – само и само...
Стигнах накрая – беше прекрасно.
Слънцето пееше – топло и ясно.
Бог се усмихна! Радост голяма!
.............................................
Ала защо го нямаше храма?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
