Пътят към храма

15 апр. 2017 г., 15:46

Поэзия » Другая

446 2 4

Тръгнах полека по пътя за храма,

за да намеря свят без измама.

Скъсах въздишките, глътнах сълзѝте,

сложих да спят раните скрити.

Казах си тихо: "Не може да няма

зрънце надежда по пътя за храма."

Хранех по пътя гълъби бели.

Падах и ставах дълги недели.

Молех се, постех, дрипава, боса...

Строго загърбих всички въпроси.

Всички вини с чувство бичувах.

Вече не питах, защо съществувах.

И любовта затрупах във яма,

път да намеря – само и само...

Стигнах накрая – беше прекрасно.

Слънцето пееше – топло и ясно.

Бог се усмихна! Радост голяма!

.............................................

Ала защо го нямаше храма?

Заглавието е взаимствано от:

https://www.youtube.com/watch?v=q8WyX5XvA-k

arina-rus (Арина)

2017-06-06T23:06:50+03:00

Бог е в нас...
Важно е да намерим пътя към нас самите. Поздрави, Нинче!
Katriona (Кети Рашева)

2017-04-17T14:38:31+03:00

Нямаше го, защото Бог е навсякъде! Прекрасен стих!
Violet_86 (Виолета)

2017-04-15T15:53:59+03:00

Ще кажа само една дума — УНИКАЛНО!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-04-15T15:53:56+03:00

Храмът не е в очите а в душите ни.
Хубави празници!