15.04.2017 г., 15:46 ч.

Пътят към храма 

  Поезия » Друга
444 2 4

 

 

Тръгнах полека по пътя за храма,

за да намеря свят без измама.

Скъсах въздишките, глътнах сълзѝте,

сложих да спят раните скрити.

Казах си тихо: "Не може да няма

зрънце надежда по пътя за храма."

Хранех по пътя гълъби бели.

Падах и ставах дълги недели.

Молех се, постех, дрипава, боса...

Строго загърбих всички въпроси.

Всички вини с чувство бичувах.

Вече не питах, защо съществувах.

И любовта затрупах във яма,

път да намеря – само и само...

Стигнах накрая – беше прекрасно.

Слънцето пееше – топло и ясно.

Бог се усмихна! Радост голяма!

.............................................

Ала защо го нямаше храма?

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Заглавието е взаимствано от:

https://www.youtube.com/watch?v=q8WyX5XvA-k

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??