Пътят към храма
Тръгнах полека по пътя за храма,
за да намеря свят без измама.
Скъсах въздишките, глътнах сълзѝте,
сложих да спят раните скрити.
Казах си тихо: "Не може да няма
зрънце надежда по пътя за храма."
Хранех по пътя гълъби бели.
Падах и ставах дълги недели.
Молех се, постех, дрипава, боса...
Строго загърбих всички въпроси.
Всички вини с чувство бичувах.
Вече не питах, защо съществувах.
И любовта затрупах във яма,
път да намеря – само и само...
Стигнах накрая – беше прекрасно.
Слънцето пееше – топло и ясно.
Бог се усмихна! Радост голяма!
.............................................
Ала защо го нямаше храма?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
