Пътят към храма
Тръгнах полека по пътя за храма,
за да намеря свят без измама.
Скъсах въздишките, глътнах сълзѝте,
сложих да спят раните скрити.
Казах си тихо: "Не може да няма
зрънце надежда по пътя за храма."
Хранех по пътя гълъби бели.
Падах и ставах дълги недели.
Молех се, постех, дрипава, боса...
Строго загърбих всички въпроси.
Всички вини с чувство бичувах.
Вече не питах, защо съществувах.
И любовта затрупах във яма,
път да намеря – само и само...
Стигнах накрая – беше прекрасно.
Слънцето пееше – топло и ясно.
Бог се усмихна! Радост голяма!
.............................................
Ала защо го нямаше храма?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нямаше го, защото Бог е навсякъде! Прекрасен стих!
-
Ще кажа само една дума — УНИКАЛНО!
-
Храмът не е в очите а в душите ни.
Хубави празници!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Важно е да намерим пътя към нас самите. Поздрави, Нинче!