23 mar 2006, 12:30

Пътят към теб

  Poesía
979 0 10
Погубих себе си по онзи път към теб...
Чистотата на чувствата и искреността на човек
замряха там на онзи път водещ ме към теб.
Замряха и поривите,копнежите,надеждите отровени от хилядите страдания...
Мечтите-безпомощни избягаха от безбройните разочарования...
И сърцето е погребано там на онзи път-лежи в прахта
и моли:"Пощада!"
Прошка иска то от теб и твоята душа,
нежност и щастие за нас...
ЛЮБОВ,а по пътя НЕРАЗДЕЛНИ-ТИ и АЗ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Какво друго правиш в свободното си време?
    Въобще заета ли си с нещо?
  • Напълно съм съгласен, че ще загубят!
  • Писателче,те губят ако не го приемат
  • Днес го препрочитах и ми дойде следната идея:
    "...И сърцето ...погребано ... лежи в прахта и моли ...Прошка иска ... от теб ...,нежност и щастие ... "
    Това създадено от теб изречение (с моя помощ ) си е цяла една гравюра, създадена с думи!
  • Писателче,не съм го и предлагала за чалга текст ... ВТ,благодаря ти

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...