Погубих себе си по онзи път към теб... Чистотата на чувствата и искреността на човек замряха там на онзи път водещ ме към теб. Замряха и поривите,копнежите,надеждите отровени от хилядите страдания... Мечтите-безпомощни избягаха от безбройните разочарования... И сърцето е погребано там на онзи път-лежи в прахта и моли:"Пощада!" Прошка иска то от теб и твоята душа, нежност и щастие за нас... ЛЮБОВ,а по пътя НЕРАЗДЕЛНИ-ТИ и АЗ!!!
Днес го препрочитах и ми дойде следната идея:
"...И сърцето ...погребано ... лежи в прахта и моли ...Прошка иска ... от теб ...,нежност и щастие ... "
Това създадено от теб изречение (с моя помощ ) си е цяла една гравюра, създадена с думи!
Милица я се изясни ,че не те разбрах и само да попитам ти да не си от "какичките" дето като станат на 18 и се залъгват,че са много големи и са видели много от живота?Всъшност няма нужда да ми отговаряш.От коментарите ,които чета в саит-а ,които пишеш виждам само как се опитваш да нареждаш някой по-малък от теб.Ако нищо в тоя саит не ти харесва за какво влизаш да затрупваш хората с отрицателното си мнение?!
Стихотворението е много искрено написано,но не са използвани подходящи думи, дори когато не се изпозва римата в така наречените "бели стихове" има един ритъм,той се усеща..ако запазиш идеята и замениш някои думи с други така че да не се накъсва стиха ще се получи много по-добре
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Какво друго правиш в свободното си време?
Въобще заета ли си с нещо?