23 мар. 2006 г., 12:30

Пътят към теб

Поэзия

980 0 10

Погубих себе си по онзи път към теб...
Чистотата на чувствата и искреността на човек
замряха там на онзи път водещ ме към теб.
Замряха и поривите,копнежите,надеждите отровени от хилядите страдания...
Мечтите-безпомощни избягаха от безбройните разочарования...
И сърцето е погребано там на онзи път-лежи в прахта
и моли:"Пощада!"
Прошка иска то от теб и твоята душа,
нежност и щастие за нас...
ЛЮБОВ,а по пътя НЕРАЗДЕЛНИ-ТИ и АЗ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Логична (Диана Борисова)

Браво!
Какво друго правиш в свободното си време?
Въобще заета ли си с нещо?

2006-04-18T09:24:02+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Напълно съм съгласен, че ще загубят!

2006-04-16T21:05:50+03:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Писателче,те губят ако не го приемат

2006-04-16T02:08:41+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Днес го препрочитах и ми дойде следната идея:
"...И сърцето ...погребано ... лежи в прахта и моли ...Прошка иска ... от теб ...,нежност и щастие ... "
Това създадено от теб изречение (с моя помощ ) си е цяла една гравюра, създадена с думи!

2006-04-15T23:36:11+03:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Писателче,не съм го и предлагала за чалга текст ... ВТ,благодаря ти

2006-04-10T23:35:52+03:00