23.03.2006 г., 12:30

Пътят към теб

977 0 10
Погубих себе си по онзи път към теб...
Чистотата на чувствата и искреността на човек
замряха там на онзи път водещ ме към теб.
Замряха и поривите,копнежите,надеждите отровени от хилядите страдания...
Мечтите-безпомощни избягаха от безбройните разочарования...
И сърцето е погребано там на онзи път-лежи в прахта
и моли:"Пощада!"
Прошка иска то от теб и твоята душа,
нежност и щастие за нас...
ЛЮБОВ,а по пътя НЕРАЗДЕЛНИ-ТИ и АЗ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
    Какво друго правиш в свободното си време?
    Въобще заета ли си с нещо?
  • Напълно съм съгласен, че ще загубят!
  • Писателче,те губят ако не го приемат
  • Днес го препрочитах и ми дойде следната идея:
    "...И сърцето ...погребано ... лежи в прахта и моли ...Прошка иска ... от теб ...,нежност и щастие ... "
    Това създадено от теб изречение (с моя помощ ) си е цяла една гравюра, създадена с думи!
  • Писателче,не съм го и предлагала за чалга текст ... ВТ,благодаря ти

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...